Книги от Филип К. Дик

Филип Киндред Дик (на английски: Philip Kindred Dick), известен още като Ричард Филипс, е американски романист и автор на научна фантастика, който оказва голямо влияние върху жанра. 

Дик продава първия си разказ през 1952 г., и оттогава се концентрира изцяло върху писането. През 50-те години и 60-те години той често е близо до финансова криза и е принуден да пише огромни количества страници на ден, тъй като плаща и издръжка на първата си съпруга. За да смогва на темпото, Филип Дик приема амфетамини ежедневно. За пет години успява да напише шестнадесет романа . В интервю за списание Ролинг Стоун Дик казва, че първото произведение, което е написал без да използва амфетамини, е „Камера помътняла“ (1977).

Въпреки че получава признание от писатели като Станислав Лем, до смъртта си Дик не е особено популярен сред читателската аудитория. След като умира през 1982 г., няколко от неговите романи са филмирани и по този начин широкия кръг от читатели се запознава с него. Произведенията му днес са сред най-четените научно-фантастични творби, а Дик си е спечелил подкрепата и на читателите, и на критиката.

Предвещавайки киберпънк стила, в ранните си романи и разкази Дик разглежда социални и политически теми, докато по-късните му произведения се занимават с наркотиците и теологията, повлияни от жизнения му опит в романи като „Камера помътняла“ и „VALIS“. Алтернативните вселени също са честа тема на произведенията му, като измислените светове са населени предимно от обикновени трудещи се хора, а не от галактически елит. „В книгите на Дик няма нищо героично“, казва Урсула Ле Гуин, „но има герои. Напомня за Дикенс: важни са честността, постоянството, добротата и търпението на обикновените хора.“

Романът му „Човекът във високия замък“ свързва жанровете на алтернативната история и научната фантастика, което му донася наградата Хюго през 1963 година. В подобни романи Дик пише за хора, които е обичал, поставяйки ги в измислени светове, където поставя под въпрос реалността на идеите и институциите. „В моите творби аз поставям под съмнение Вселената; чудя се дали тя е реална и се чудя дали всички ние сме реални“, пише Дик.