От първия мач няма видеозаписи, а от следващите два има само кратки репортажи. Описанията на тези двубои трябваше да бъдат попълнени от стари статии и интервюта, като този процес разкрива колко ненадеждна е паметта и колко трудно е да се пише без телевизионни повторения – рутинното спасяване за един е невероятна намеса за друг, центриранията се сипят, най-различни играчи избиват топката, а положенията, на които един вестник отделя внимание, остават незабелязани от друг. Но по онова време репортажите от мачовете са се предавали в реално време и затова не са толкова повлияни от крайния резултат. Така те предлагат по-точно предаване на усещането за двубоя, дори и някои специфики да са изгубени. Създаването на обобщаващ наратив е въпрос на консенсус. Гледах останалите седем мача на запис отново и отново, търсех модели, опитвах се да вникна в дебрите на спорта, който продължава да се присмива на повърхностните опити за анализиране на даден мач.  

Десетте описани тук мача не са подбрани, защото са най-добрите на „Манчестър Юнайтед” или са най-важните в късен етап от турнир, а защото представят по-всеобхватни тенденции или са крайъгълен камък в историята, бележат края на една ера или началото на друга.