Продължението на „Дневникът на Бриджет Джоунс“ доказва триумфално таланта на Хелън Филдинг като голяма разказвачка с неповторимо чувство за хумор и самоирония.
Бриджет си е отново същата щура представителка на новия феминизъм, ненаучила нищо – досущ като майка си – от уроците на Съдбата, услужливо поднесени в първата книга. Тя продължава да се ръководи от съветите на приятелките си, почерпани предимно от нашумели книги за самопомощ и самоанализа, но този път вече със Съдбата шега няма…