Дебютната книга на Милен Русков (роден 1966 г.), загърбила стилистично модернизма и принципно скептична към Модерността, е книга за паметта, за миналото, за чара на изгубените от нас светове на ренесанса, късното средновековие и отчасти Античността – предпросвещенските светове, свързани тук по линията на магичното, което преминава през тях като устойчивата традиция на „Древните Изкуства”.
Основна характеристика на книгата е нейната мека, обичаща, носталгична ирония; тя е иронично дистанцирана от своите герои, обича това, на което се смее, а често и изключително пъстра, разказана с много гласове.
Както жанрово, така и стилистично в тази книга можем да видим самото лице на постмодернизма – на „консервативния постмодернизъм”, според уточнението на автора ú в предговора. Този решаващ литературен избор, вплетен в тъканта ú, е едно от нещата, които правят „Джобната енциклопедия” това, което е: много своеобразна, неочаквана и същевременно изключително добра книга.