Ако повечето бебета се създават от любовта на един мъж и една жена, аз съм от тези, които след раждането ги оставят в отдел „Щъркелови полети“ поради неизвестни причини. Моят щъркел – авторитетен акушер-гинеколог от „Майчин дом“, познавал едно новосъздадено семейство, което му се било обадило, за да направи заявка за бебе. Младоженците искали да си дадат втори шанс в живота. Тя – четиресетгодишна българка, счетоводителка, вдовица от първи брак. Той – петдесетгодишен французин, работник, разведен след двайсет хаотични години брак, четири деца и живот, излязъл от контрол.

И така... след седемдневно пътуване Щъркела ме стовари при тях. Тя стана моята „мама“, а той моят „татко“. Аз пък от Владислав, преди окончателно да ме нарекат Николà, като един транзитен автомобил, съм имал много временни имена...